– Какво? Нека опита! Ако ме докосне с пръст, ще отиде някъде другаде за няколко години! А аз ще те изхвърля още сега, за да не виждам киселата ти физиономия.
–
– Колко пъти да ти повтарям, Федор: не ми харесват честите посещения на майка ти! – изсъска Ирина, когато съпругът ѝ съобщи за новото посещение на майка ѝ, макар че от предишното беше минал по-малко от месец.
– Какво мога да направя? Тя иска да си тръгне, нека си тръгне – каза равнодушно Фьодор.
– Сериозно? Толкова просто? – избухна Ирина.
– Не разбирам какво искаш от мен? Ако толкова не ти харесва, обади й се сама и й кажи да не идва!
– Извини, скъпи, но това е ТВОЯ майка! Напълно ли си забравил?
– Какво значение има чия е? Ако нещо не ми харесва в поведението на майка ти, сам ще й се обадя и ще й кажа всичко! А ти тук плачеш: „твоя, моя!“ Какви глупости!
– Глупости – това е всичко, което е свързано с майка ти! Моята нито веднъж… НИТО ВЕДНЪЖ не е правила нищо подобно! Тя не се меси в нашия живот, не критикува външния ти вид, не…
– Да, с това ти се справяш отлично сама, – прекъсна я Федор.
– Какво имаш предвид? – нащрекна се Ирина.
– Това, което не ти харесва в мен! – след пауза изрече Фьодор, пронизвайки я с поглед.
– А! Имаш предвид, че заради пристрастието ти към бирата скоро ще носиш моите сутиени? – усмихна се тя.
– Точно за това говоря!
– Тогава спри да пиеш тази гадост и се заеми с себе си! Стига вече да седиш всяка вечер пред телевизора с бутилка! – презрително изръмжа Ирина.
– Може би тогава да започна да пия нещо по-силно и да те гоня из апартамента след работа? – отвърна той. – За сметка на това ще спра да пия бира.
– А може би просто ще спреш да пиеш изобщо? Ще спреш да трупаш излишни килограми там, където не трябва! Ще започнеш да ходиш на фитнес! Ще се научиш да общуваш с роднините си!
– Отново ли започваш?! Няма ли други теми за разговор? – избухна Федор, скачайки от дивана.
– Искам най-накрая да поставиш на мястото им майка ти, брат ти и чичо ти! Да не се месят в нашия живот! Това е непоносимо! Братята и чичото са още по-лесни – те поне не са за дълго, но майка ти…
– Кажи й го сама, Ира! Защо ме въвличаш в това?!
– Въртиш ли ме? Това е ТВОЯ майка! Ти си „въртен“ от момента на раждането си!
– Защо вие, жените, не можете да се разберете? Защо постоянно воювате? Какво се случва в главите ви? Никога няма да разбера! – Федор хвана главата си, сякаш се опитваше да спре настъпващата мигрена.
– Това не е въпрос на отношения между жени, Федя! Просто майка ти постоянно се опитва да контролира живота ни! Тя казва, че нищо няма да се получи между нас! Наказва те срещу мен! Разрушава всичко, когато всичко е идеално! Тя вижда, че съм ядосана, но въпреки това продължава!
– ЗАЩО МИ ГОВОРИШ ВСИЧКО ТОВА?! – изкрещя Федор, не издържайки поредния поток от претенции.
– Защото искам ти сам да спреш това! Да обясниш на майка си, че постоянните й посещения тук не са необходими! Веднъж на шест месеца или веднъж в годината – напълно достатъчно! Защото…
– Да, разбрах!!! Разбрах! Достатъчно! – Федор вече не крещеше, но все още говореше високо и раздразнено.
– Би било чудесно, ако наистина го осъзнаваше, а не просто го казваше, за да млъкна! – отвърна Ирина.
– Разбрах всичко сериозно! Щом дойде мама, веднага ще поговоря с нея. Ще й обясня, че честите й посещения са излишни. Договорихме ли се? – каза помирително Федор, хващайки жена си за ръце, сякаш искаше да я убеди в искреността си.
– Добре, договорихме се – съгласи се тя, въпреки че в гласа и погледа й все още се четеше недоверие. – Само, Федор…
– Боже, Ирина! Спри вече! Да прекараме поне тази вечер без да си изясняваме отношенията! Обещах да поговоря с мама – значи ще поговоря! Престани да ме възпитаваш!
Ирина замлъкна, хвърляйки на съпруга си обиден поглед. Искаше да обясни отново колко много я дразни майка му. Струваше й се, че за Федор най-важното е да има храна и бира в хладилника, а останалото изобщо не го интересува.
Колко усилия бяха необходими на Ирина преди сватбата, за да научи съпруга си на елементарни правила за ред: да не разхвърля вещите, да мие веднага съдовете, а не да ги оставя в мивката, както правеха родителите му. Там майка му почистваше за всички. Успя да промени тези навици, но сега трябваше да го отучи да пие бира всяка вечер и да обясни на майка му, че тя е излишна тук.
Когато Антонина Василиевна пристигна, Федор я посрещна на гарата и обеща на жена си, че ще поговори с майка си по пътя към дома. Вместо да й обясни, че е време да спре да идва толкова често, той каза:
– Мамо… Знаеш ли… Иринка пак прави истерии заради теб…
– Заради мен? – учуди се Антонина Василиевна. – А какво съм направила?
– Да, тя се разгневи заради честите ти посещения! Иска да забравиш пътя към нас! Казва, че това е нейният апартамент и ти си излишна тук! Накратко, напълно е излязла от релси!
– Така ли? – жената покри устата си с ръка, преструвайки се, че е шокирана. – Значи, ще трябва да поговоря с нея… От сърце! – последните думи прозвучаха с явна заплаха.
– Мисля, че да! По-добре ти сама се разбери с нея, защото аз се уморих от тези скандали! Тя си е вкарала в главата, че съм алкохолик! И изобщо те смята за свой главен враг!
– Ще покажа на тази нахалка кой е врагът тук! – промърмори майката. – Няма да крещи повече на моето момченце!
– Може би е по-добре да не присъствам? Вече достатъчно слушах от момента, в който се обади! – предложи Федор.
– Разбира се, скъпи! Отиди някъде или седни в колата. Щом се справя с тази кучка, ще ти се обадя! – отговори ласкаво Антонина Василиевна.
– Това би било чудесно!
– Тогава ме закарай, но не влизай! Дай ми ключовете, за да не ви безпокоя с обаждания!
Федор веднага й подаде ключовете и мълчаливо стигнаха до дома. Пред входа тя добави:
– Чакай да ти се обадя! Щом се разправя с тази вещица, ще ти кажа!
Федор кимна, погледна майка си и си тръгна, без да уточни къде отива. Антонина Василиевна уверено се насочи към входа.
Влизайки в апартамента, тя забеляза, че във въздуха не се усещаше миризма на готвена храна или печива – никакви признаци, че я чакат.
– Ирина! – извика тя на висок глас снаха си.
– Здравейте, Антонина Василиевна, – излезе от хола Ирина, изненадана от отсъствието на съпруга си.
– „Здравейте“… – повтори свекървата, изтегляйки думата с насмешка.
– Станало ли е нещо? – намръщи се Ирина. – Къде е Федор?
– Това не е твоя работа! Синът ми е в безопасност, далеч от теб! А сега ще си поговорим, скъпа! О, как ще си поговорим!
– Не разбирам! Какви намеци?! – възмути се Ирина.
– Това не са намеци! – отсече Антонина Василиевна. – Решила си да съсипеш живота на детето ми? Не ти харесва, че идвам? Значи, знай: това не е често! Мога да живея тук, ако искам!
– Какво говорите? Съвестта ви ли ви е изгубила? – злобно изстреля Ирина.
– Моята?
– Точно! Не моята!
– Ого, колко смела! – усмихна се жената.
– Достатъчно! Омръзна ми вашата грубост! Ставайте, обличайте се и махайте се оттук! – повиши глас Ирина.
– Аз ли?!
Вместо да си тръгне, Антонина Василиевна мина в хола, седна на дивана и нагло се загледа в снаха си.
– Напълно ли си полудяла, стара вещица?! – извика Ирина. – Казах: събирайте си нещата и си тръгвайте при страхливия си син!
– Синът ми ще те изгони оттук, ако още веднъж повиши глас към мен! И не ми пука, че апартаментът е твой! Разбра ли ме?!
– Така ли?! Опитай само да ме докоснеш – и той ще отиде на места, които не са толкова далеч! Но на теб не ти пука, нали?
– На мен не ми пука за теб, а моят Федя е идеален човек! Ти не си дори подметка за него! Или мислиш, че апартаментът те прави стопанка?!
– Представи си, прави ме! И точно сега ще те изхвърля оттук, за да не виждам грозната ти физиономия.
Така и стана. Ирина скочи към свекърва си, хвана я за косата и я издърпа в коридора.
Антонина Василиевна се съпротивляваше, опитваше се да удари снаха си, но всичките й опити бяха напразни. Ирина блокираше ударите й, хващайки я болезнено за ръцете.
След това, отваряйки входната врата, тя избута свекървата си на стълбището. След нея полетяха пухеното й яке, чантата и обувките.
– ЩЕ ТЕ УБИЯ!!! Моят Федя ще те направи на решето!!! – крещеше Антонина Василиевна, когато вещите й се разпиляха върху нея.
Ирина само се усмихна, затвори вратата и я заключи отвътре.
