Неблагодарно чудовище! – крещеше съпругът ми на едно парти, когато отказах да продам апартамента си. Таня погледна замислено брачната халка на пръста си, спомняйки си как само преди шест месеца Иван я беше сложил, казвайки си клетвите. Тогава ѝ се струваше, че животът се е подобрил и ги очаква само щастие занапред.
Но лятото се превърна в есен, а уютната семейна топлина се превърна в хлад от неразбирателство и обида. След сватбата Таня се премества от града на село, в старата къща на Иван, наследена от родителите ѝ.
Скърцащите подове, готварската печка и съоръженията в двора се превръщат в нова реалност за нея. Отначало градското момиче се чувстваше неудобно, но реши, че ще се справи. Иван обеща, че с времето ще поправят всичко: ще тече вода и ще се правят ремонти. И Таня му повярва. Не се притеснявай – успокояваше я Иван в студените вечери, докато се увиваше в одеялото. – “През лятото ще монтираме газов котел. И тогава ще имаме баня. – Знам – усмихна се Таня и се сгуши до съпруга си. – Не е заради условията.
Все още е необичайно. Тя реши да наеме апартамента си в града. Малък, но уютен апартамент с една спалня в добър квартал, тя бързо намери наематели – млада студентска двойка, спокойна и спретната. Таня не похарчила парите от промяната за себе си. Част от тях спестила, друга отишла за нуждите на общото им домакинство: купила пералня, електрическа печка, за да не готви постоянно на котлона.
Тя помагаше в къщата, Таня готвеше през целия ден: печеше пай, печеше месо, правеше салати. До вечерта тя беше уморена и Виза просто седеше тихо и говореше за нещо приятно. Но щом всички седнаха на масата и изпиха първото питие, свекърва ми започна позната песен:
– Е, Ваня, реши ли къде ще похарчиш парите на Таня? Таня се напрегна, усещайки, че нещо не е наред… – Мамо, аз се съгласих – опита се да я спре Иван. “Каква голяма работа?” Анна Михайловна се изненада. – Семейството е тук. Има ли тайни? Никакви тайни – намеси се Таня, като се опитваше да говори спокойно. – Просто решихме да отложим този разговор. Първо трябва да довършим покрива. Защо да се занимаваме с него – махна с ръка братът на Иван. – ‘Ванек, по-добре продай апартамента. Парите са празни. А на теб ти трябва собствен бизнес.
Там Серега продава един гараж с яма и инструмент. Можеш да се занимаваш с ремонт на коли. “Точно така – подкрепи го Анна Михайловна – И това е – жената изкарва пари, а мъжът получава стотинки в колхоза. Таня се почувства неудобно. Не защото обсъждаха парите ѝ, а заради тона: сякаш не беше човек със собствени планове, а портфейл, който може да се използва. “Съжалявам – каза Таня тихо, но твърдо, – но няма да продам апартамента”. На масата настъпи мълчание. “Защо е така?” – Свекървата вдигна поглед. “Защото го притежавам.” Искам да го запазя. – Таня, но ние сме семейство – каза Иван, ко
