– Виж, може да ти е сестра, това е разбираемо, но да носиш цялата си селска фамилия – съжалявам, това не е за мен! – Лена я прекъсна.
– Лен, хайде. Не искам нищо специално. Просто я помолих да дойде в града още преди да сме се запознали. А сега какво? Значи просто ще оставя Маша сама на съдбата си? – Слава нервно потърка ципа на потника си, нагласяйки очилата си. Този разговор явно го смазваше
– Така се получава, скъпа моя. Скоро ще бъдеш мой съпруг. Ще бъдеш семеен мъж. Защо трябва да се занимаваме със съдбата на една възрастна жена? – Лена попита сухо.
– Тя не е възрастна…
– На двадесет и пет? Тя не е възрастна?! За какво говориш? Кога ще порасне? На тридесет? Четиридесет? Съжалявам, но тогава дори няма да можем да имаме деца – няма да можем да си позволим нито нея, нито собствените си деца.
– Хайде, преувеличаваш, – Слава сведе поглед. Беше му неудобно пред булката, а за сестра му беше срамно. – Само че тя е толкова беззащитна. И не можеше да се приспособи към столичния ритъм на живот.
– Откажи се, Слава, спри да я гледаш! Остави я да се справи сама! Тя вече не е малко момиче. Защо Маша не учи, не получи образование? Ти сам каза: тя има само девет класа в училище. Това е все едно да живееш в каменната ера, за Бога! – възмути се Лена, която след журналистическото училище успешно работеше в “Мосфилм”.
– Опитвала се е, дори е ходила в колеж, но не го е завършила… Боледува през цялото време.
– Опитала, но не завършила… Типичен случай на безделие! Няма думи за това! Как може да си толкова безпомощен? Вкъщи майка ѝ я носеше на ръце, дърпаше това малко момиче, докато навърши 23 години! И тя се възползвала от това: седяла си вкъщи и си рисувала глупавите картинки. Казваше, че е заета.
– Опитваше се да изкара пари от това”, опита се да защити сестра си Слава.
– Тя се опита! И дали е изкарвала пари? Точно това! Дори тук, седейки в апартамента ти, тя само се преструваше, че се опитва. И после какво?
– Лена.
– Лена какво? Сестра ти е живяла на твой гръб в продължение на две години! Да седиш две години и да се преструваш, че търсиш за себе си, това е просто ненормално.
Лена отиде до кухненската маса и отпи глътка отдавна изстинал чай от чашата си. Разговорът се проточваше.
– Първо трябваше да получиш образование, диплома! Това беше най-важното! А след това всичко останало. Но сестра ти винаги разчита на някого. Винаги разчита на майка си или на по-големия си брат. Тя е много хитра манипулаторка, знаеш ли! Но аз повече няма да търпя това. Ти я издържаш от две години, това е достатъчно. Нейният ред е сама да решава проблемите си – реши да говори откровено Лена. Стига мълчание, време е да сложим точките.
Бъдещата снаха я бе инфантилизирала с инфантилността си.
Да, Елена имаше пълното право да се отнася така с мързеливите хора. Тя беше постигнала всичко сама. Беше завършила училище с медал, беше отишла в университет, учеше упорито и настойчиво. Знаеше, че в този живот можеш да разчиташ само на себе си.
Майка ѝ, която живееше в отдалечено село, не можеше да ѝ помогне много. Баща ми, който преди десет години създаде ново семейство с две деца тийнейджъри, не можеше да помогне много.
– Никога не съм разчитала на никого. Защо Маша смята, че всички около нея са длъжни да я подкрепят? Ами тя дойде в столицата, имала е късмет, че брат ѝ е толкова грижовен – поканил я и я настанил безплатно. Та тя щеше да работи здраво, да търси възможности! Щеше да ходи на училище поне задочно, да получи образование, да си намери работа, а после щеше да работи като дявол. Правеше нещо, за да се закрепи в един град с толкова много шансове. Защо е тук, Слава? Градът не търпи мързеливи хора.
— И сега какво, да се връща вкъщи? Там няма работа, нито нормален живот. Пълен разпад — разсъждаваше Вячеслав, който преди десет години сам напусна родния си град в търсене на по-добър живот.
— Нека се връща при майка си. Или сама да започне да печели.
Вечерта завърши с кавга. Слава трябваше да отиде в наетия апартамент, където последните две години живееше с по-малката си сестра. Реши да не подновява наема – последният месец на престоя му там наближаваше края си. След две седмици сватбата с Лена. Решиха да живеят в апартамента й, който тя купи на ипотека преди година.
— Е, договори ли се? — го посрещна Маша, която току-що се беше събудила, въпреки че часовникът показваше вече осем вечерта.
— За какво?! — той много добре разбираше за какво говори сестра му, но гневът му пречеше да говори спокойно.
Лена го беше ядосала. И в нещо тя беше права. Маша беше мързелива.
— За това, че искам да живея с вас в апартамента на Ленка. Какво не е ясно? — дръзко отвърна Мария.
— Маш, нищо ли не те притеснява в тази ситуация?
— Какво точно? — тя погледна празните му ръце. — Между другото, защо не си купил любимия ми сладолед? И пилешко филе също. С какво да вечерям? Цял ден те чакам!
— Сладолед? Ти ли го изкара? Живееш тук като на курорт, за моя сметка! — Слава все още кипеше и не можеше да се успокои.
— Какво ти е, Славик? С какво те нараних? Как можеш да се държиш така с мен? И без това ми е трудно! — в очите й блеснаха сълзи. — Аз се старая! Водя канал в Дзен, публикувам работи. Но хората не поръчват портрети… Сигурно просто не е моето време.
— Какво време? Кога ще дойде? Може би проблемът е, че портретите ти не стават за нищо?
— Какво?! Как смееш! — Маша едва се сдържаше да не заплаче.
— Трябваше да учиш, Маша. Всеки талант се нуждае от развитие. А ти дори колежа не си завършила. Сега мечтаеш за богат мъж, а засега си на моя издръжка. И искаш да ми отнемеш жена. Но тя е против! И аз я разбирам. Само че не знам как да обясня това на майка ми! — издиша Слава.
— Точно! Как ще кажеш на мама, че ме изхвърляш на улицата? — сълзите мигновено изсъхнаха, лицето ми се изкриви от гняв. — Ти й обеща, че ще ми помогнеш в града, ще ми намериш работа, ще ме омъжиш!
— Аз не съм магьосник. Ако ти самата не искаш да промениш нищо, аз съм безсилен. Тук важат други правила, а ти ги игнорираш. Върви си у дома.
— У дома?! Как така?! Намери си умната Ленка и сега роднините не ти трябват?!
Маша заплака силно, опитвайки се да разчувства брат си. Стар навик — от дете тя умееше да манипулира близките си.
Майка им, Олга, вече няколко години живееше сама. Вторият й съпруг, баща на Маша, наскоро почина след боледуване. Преди това той водеше разгулен живот, за което беше изгонен от дома.
Олга нямаше късмет с мъжете. Първият, баща на по-големите й синове, също пиеше и почина рано. Но жената остана мечтателка и уверяваше всички, че е щастлива: имаше три деца. А мъжете… Е, това се поправя. Въпреки че на 58 години нови ухажори не бързаха да се появяват.
— Оля, а защо големият не се жени? Той е на почти четиридесет! — учудваха се познатите.
— А защо да бърза? Има си момиче, живее си така.
— А къде работи? — не му даваха мира приятелките. — Като че ли не е влязъл в музикалното училище?
— И какво от това? Той си печели хляба — пише песни, изнася концерти! — отговаряше гордо Олга.
— Къде? В метрото? — усмихваха се събеседниците, разбирайки, че големият й син живее на чужда сметка.
— А твоята Маша как е? Работи ли? Омъжи ли се?
— Маша е в града! Славик я намери работа. Той се е наредил добре там — в някакъв завод, снима видео. Държи всичко в тайна, но го ценят! И сестра й намери работа. Скоро се омъжва! Да и самият Слава се жени — за момиче от града с апартамент! — в разказите й истината се преплиташе с измислицата, но Олга искрено вярваше в приказката си.
— А Маша има образование? — допитваха се приятелките. — Като че ли я изгониха от колежа?
— Разбира се, че има! Работи, добре печели. Гаджето й е от града, родителите й са възхитени. Скоро ще се женят!
— А къде живеят Слава и Маша?
— В поднаемен апартамент. Двуетажен! Наели го евтино. А после ще се преместят при съпрузите.
Не беше ясно дали Олга вярваше в думите си или просто украсяваше, но мнозина се досещаха: от трите деца само Слава беше постигнал нещо, а по-големият син и по-малката дъщеря бяха безделници.
Късно вечерта се чу звънец.
— Ало, мамо? Вече се приготвяме да си лягаме.
— Исках да ти кажа, че всички идваме на сватбата ти! Виктор с момичето, леля с мъжа си… Днес решихме! Рад ли си? — попита Олга.
— Виктор? — изненада се Слава. — Той какво, забогатял от песните си? Хотел в града ще си купи?
— Какъв хотел? Точно исках да обсъдим къде ще отседнем. Ние сме петима. Може би ще се настаним в апартамента на Леночка за седмица?
— Мамо, добре ли си? Лена живее сама!
— Не всички! Някои при нея, други при теб… Как иначе? Гостите винаги така живеят — на тесно, но не на зло!
— Това е лудост! Нека дойдат, но ще живеят в хотел.
— А аз? — обиди се майката.
— Ще те настаним. — Слава въздъхна. — Макар че… Не знам къде да сложа Маша. Наемът на апартамента изтича, а няма да наемам нов.
— Ти решавай. Вземи Маша при Лена. Тя ти е роднина!
— Мамо, разбираш ли какво говориш? При Лена?!
— Да! Нека поживее с вас, а после, кой знае, може да се омъжи. Ще намери съдбата си. И още… — Олга оживи. — Искам да те помоля за Виктор. Нека твоята Лена го уреди в Мосфилм. Той е талантлив! — майката явно се носеше в мечти. — Какво ще спечели тук, в провинцията, с песните си?
— Не, мамо! Стига! Аз още не мога да се разбера със сестра си, а ти вече ми натрапваш брат ми!
— Какви глупости? Никой никого не натоварва! Те сами ще се изхранват. Просто им помогни, дай им шанс!
— Не. Витя да си седи вкъщи. И Маша скоро ще се върне при теб.
— Какво ти е днес? Добре, сама ще се обадя на Лена! — наивна и настойчива, Олга вече набираше номера.
Тя наистина се свърза с бъдещата си снаха.
— Слушам, Олга Николаевна, — отговори сухо Лена.
— Леночка, скъпа! Как си, как е здравето? Всичко наред ли е?
— Да, благодаря.
— Извини, че те безпокоя късно. Искам да те помоля за две неща… между нас.
— Ако е бързо. Вече се приготвям да си лягам. В столицата ставам рано.
По гласа на Лена беше ясно, че разговорът й е неприятен.
— Нека Маша да поживее малко с вас. Тя е добро момиче, скоро ще намери своето щастие! Е, Леночка? Ще ми разрешиш ли?
— И какво още? — през зъби попита Лена, поразена от наглостта.
— И още… — Олга сякаш не забеляза тона й. — Наеми Виктор на работа при себе си. Той е толкова талантлив! Пише песни, пее чудесно. Ще дойде на сватбата — сам ще ти пее. И той иска да се премести в града.
— Тоест, той също ще живее при нас? — Лена едва сдържаше гнева си. — И приятелката си, така да разбера, ще доведе?
— Ами, за начало… Докато не се установи. А после…
— Забравете! — прекъсна я рязко Лена. — Няма да има никакви сестри и братя! Достатъчно ми е вашата роднина!
— Лена, как можеш да говориш така?! — Олга остана безмълвна.
— Много просто. И ще кажа направо — границите са поставени. Да не ни се качвате на главата. Вземете си Маша — две години седи тук, нито стотинка не е спечелила. Безделница! Забраних на Слава да й помага. Сега той е мой съпруг и имаме общ бюджет. На дъщеря ви няма място тук. И втори такъв безделник не ни трябва!
Лена затвори телефона и изруга в тъмното:
— Каква наглост! За някои това е второ щастие. А за други е първото…
На сватбата Олга пристигна сама. С снаха си общуваше сдържано и студено — Лена отговаряше със същото.
Назад летеше вече с дъщеря си.
— Не се тревожи, Машенька, — утешаваше я Олга. — Всичко ще се нареди. Ще намериш щастието. А междувременно ще живеем — аз все още работя, слава Богу. И Славик ще помага. Къде ще отиде? Не случайно е останал в града!
