Като погледна през прозореца, Стас веднага изтича навън. Обичаше да скача в локви и затова много бързаше да изпревари слънцето, което можеше да пресуши забавлението му. Пръските се пръскаха във всички посоки и това още повече зарадва момчето. Лена наблюдаваше всичко това от прозореца на къщата. Колко малки деца имат нужда да бъдат щастливи. За своя Стасик тя беше готова да направи всичко, за да накара момчето да се усмихне… Лена прогони съпруга си, който малтретираше нея и двегодишния Стасик, затова отгледа сина си сама. Бившият съпруг бил пияница, който никога и никъде не е работил, и Стасик много се страхувал от него. Той живеел доста добре – свекърва му им изпращала пари от Испания. Отначало Елена се надявала, че всичко ще бъде наред и че съпругът ѝ скоро ще си намери работа, и го подкрепяла по всякакъв начин, като си мислела, че всички тези трудности са временни… Чифт дрехи
Но скоро разбрала всичко: приятелите, пиенето, партитата не спирали дори когато имало добри възможности за работа, а той просто ги пренебрегвал, избирайки забавленията… Елена продавала цветя на пазара до късна есен, въпреки че майка ѝ изпращала пари от чужбина. И тогава една неделна сутрин към нея и сина ѝ на пазара се приближила жена със странен въпрос: “Добро утро, млада госпожо. Свободна ли сте тази събота?” – Добро утро. Защо питате? “Познаваме ли се?” – изненадано попитала Елена, защото наистина не можела да разпознае никого от познатите си. Съжалявам, не се познаваме – каза жената с притеснен и тъжен глас. сребърни бижута
И се чувстваше неудобно пред непознат, с когото току-що беше започнала диалог. Беше очевидно, че е на път да се разплаче. “Извинете, просто не знам на кого и какво да кажа от отчаяние.” “Виждате ли, тази събота синът ми трябва да празнува сватбата си. Но преди три дни годеницата му избяга и се върна при бившия си, сякаш любовта ѝ се е върнала – както каза… А ние вече сме поканили всички, всичко е готово да приеме гости. Синът ми изобщо не е на себе си. Какъв срам за цялото село. Не знам как да попитам. Но ме разберете: като майка искам най-доброто за сина си.” “Ще останете ли няколко дни като невеста на сина ми, поне за сватбения ден? А след това веднага ще получиш развод. Никой нищо няма да разбере, защото още не е видял булката на сина ми. Те се запознаха не толкова отдавна, преди около 2-2,5 месеца. Беше очевидно, че на жената ѝ е много трудно да каже тези думи, както и да вземе такова решение.
А Лена беше просто шокирана от всичко, което чу, и за миг замръзна на едно място. Но след като помисли още малко и се съвзе от изненадата си, тя се съгласи. Беше ѝ много жал за тази жена, която е имала смелостта да поиска такава за сина си. Съжаляваше и за момчето, което беше изоставено точно преди сватбения си ден. “Много ти благодаря, момиче. Толкова си мила и състрадателна. Има причина да се обърна към теб по име. Вече три дни се разхождам тук, наблюдавам теб, скъпа, и сина ти, но едва днес реших да се кача. Някак си разбрах, че отглеждате момчето сама, защото никой не ви среща и не ви се обажда. А очите ти са много красиви, въпреки че са пълни с мрак.
“Така че да отидем и да вземем роклята на булката и сина ѝ – каза по-уверено Лариса Николаевна. …Сватбата беше отпразнувана в цялото село. Младоженците се гушкаха като влюбени гълъбчета, а гостите не спираха да се възхищават на булката. Но никой дори не предполагаше за какво си говорят така сладко младите хора, които междувременно научаваха основните неща един за друг, като се започне от рождената им дата. Със сигурност домакинът щеше да ги попита за познанството им и за различни предпочитания, така че трябваше да сме подготвени за всякакви подобни въпроси. Срещу младоженците седеше синът на Елена, Стас. Той наблюдаваше веселата си и толкова щастлива майка и нейния красив младоженец, който постоянно й разказваше нещо и я разсмиваше. Сватбата мина по-добре от очакваното.
.
Всички гости се прибраха по домовете си. “Толкова съм ти благодарна, моето момиче – каза тя и прегърна нежно новата си снаха – Ти и Стасик си починете, а на сутринта ще ви заведем у дома. А вие ще се разделите, когато пожелаете… – За какъв развод става дума, мамо? “Току-що вдигнахме сватба – прекъсна я синът на Лариса Микодаевна, Андрей, – аз, разбира се, бях против цялата идея. Но сега съм искрено благодарен. Елена, наистина бих искал да ни дадеш шанс.
В края на краищата имам чувството, че в твое лице съм намерил сродна душа – моята съпруга и най-добрия ми син.” – Да, вероятно си струва да рискуваш. И Стасик се приближи до майка си и до мъжа, когото наистина харесваше, и ги прегърна силно. Тримата стояха там. Очите на Лариса Николаевна започнаха да се пълнят със сълзи. Вчера тя можеше само да мечтае за такова нещо, но днес молитвите и молбите ѝ се сбъднаха. Тя не можа да сдържи сълзите си за втори път, когато три месеца по-късно младоженците обявиха, че тя и Стасик очакват още едно момче. не можа да сдържи сълзите си за втори път, когато три месеца по-късно младоженците обявиха, че тя и Стасик очакват още едно момче.
