Като дете Игор идвал в селото всяко лято на гости на баба си и дядо си. В селото имало много деца на неговата възраст. Те излизали от къщи сутрин, отивали до реката да плуват, връщали се вкъщи следобед, а после отново играели на топка, шегували се и се забавлявали. Към края на август, когато момчето се върна в шумния град, то все още беше тъжно и дълго си спомняше за селото. Последното му завръщане било особено трудно, защото се било влюбило. Оксана беше най-красивото момиче в селото и тя го знаеше. Разкошна плитка, стройна фигура и големи зелени очи. Игор се изчервяваше всеки път, когато я видеше. Приятелите му забелязваха това и често му се подиграваха. Оксана също забелязваше, но просто го гледаше с високомерие. Беше ясно, че чувствата на Игор не са взаимствани. Момчето много страдаше заради любовта. Гледаше се в огледалото и се наричаше изрод. А после реши да не се връща в селото.
Отначало му беше трудно, после започна да се разсейва с ученето, после с армията, отиде в университета, завърши и се ожени. Междувременно баба му и дядо му починали, така че той вече не се връщал там. Но едно лято родителите на Игор обявиха, че са решили да се върнат в къщата на родителите си. По това време Игор е на 40 години. Трябвало да отиде там предварително, да поправи някои неща, да сложи ред, за да е по-лесно на родителите му да се преместят. Вечерта леля му дошла да го види и му донесла малко храна. “Почивай, сине, уморен си, работиш от сутринта”, казала тя. После, след миг мълчание, добави: “Помниш ли Оксана? “Спомням си.” “Тя се разведе и се върна тук със сина си. Работи в училището като учителка.
Игор не знаеше какво да каже. Изпитваше смесени чувства. Уважаваше съпругата си. Тя не беше красавица, но Игор винаги си е мислил, че е късметлия да я има. “Ами ако Оксана стане леля с три брадички? Не, нека остане в паметта ми като онази млада красавица на слънцето. Но съдбата беше подготвила за него нещо друго.
На сутринта той отиде до реката и видя една жена да плува там. Той се гмурна във водата, а когато излезе на повърхността… “Здравей, Ихор. Леля ти ми каза, че си се променил. Исках да дойда да те видя тази вечер, но… – Ихор дори не слушаше, всичко около него замря. Видя, че Оксана е също толкова красива, колкото и в младостта си. Но чувствата му сега бяха съвсем различни.
– Казват, че имаш бизнес в града? Помниш ли времето, когато беше влюбен в мен? И аз те харесвах, само че се срамувах да го кажа. Игор остана безмълвен: – Добре, тази вечер ще дойда при теб. Надявам се, че ще успеем да поправим грешките от младостта си. За пръв път Оксана му обърна внимание.
Мечтата му се беше сбъднала, но това не го успокояваше. Знаеше много добре, че в момента Оксана не изпитваше никакви положителни чувства към него. Ако я срещнеше, щеше да нарани жена си и щеше да страда. Всичко това е една игра. Когато вечерта Оксана дойде при него, видя, че вратата е заключена.
