Винаги съм казвала на дъщеря си да избира внимателно партньор за живота си. В края на краищата, аз самата се омъжих за обикновен мъж, въпреки че можех да избера богат.
И цял живот съжалявах за това. Трябваше постоянно да заемам пари, за да събера пари за училище на дъщеря си. Затова заминах на работа в Италия. Работих там много години, купих хубава квартира, разведох се с мъжа си. Винаги помагах на дъщеря си. Но Таня игнорираше съветите ми. На 22 години тя заяви, че се е влюбила и ще се омъжва. Веднага попитах кой е той. Романтична вечеря
– Мамо, Сашко е добър младеж! – От какъв род е? – От обикновен. – Значи е беден? – Мамо, той е много трудолюбив и със сигурност ще успее. Реших веднара да дойда да видя какъв е този избраник. Върнах се вкъщи и предложих на Таня да посетим бъдещите свекърва и свекър. Взех италиански подаръци, дори цветя, и тръгнахме.
Честно казано, отдавна не бях виждала толкова беден дом. Посрещна ни свекърът, явно пиян. След това се появи изплашеният Сашко и майка му. Валентина Николаевна беше облечена в стар халат и чехли. В Европа жените не ходят така, изобщо не беше поддържана, посивяла. Тя започна да приготвя някакви сандвичи. В началото всичко вървеше спокойно. Но после бъдещата свекърва заяви:
– Добре, че младите ще живеят във вашия апартамент. – В моя? – повторих аз. – Да, ви толкова години сте печелили в Италия… – А вие мислихте, че ще им подаря апартамент? Ето какъв зет ми се падна – просяк. Чудесно се настанихте! – Не се сдържах. Таня изтича от стаята в сълзи, а Сашко се затича след нея. Сваха побледня и каза:
– Нищо не ни трябва от вас, ще се оправим сами! Седях малко, но дъщеря ми не се върна и аз си тръгнах за вкъщи. Засега младите не общуват с мен. Горди са. Е, добре, няма да дам и стотинка за сватбата. Да видим колко ще издържи любовта им без пари и жилище. Трябва да дам този урок на Таня, за да не съжалява после като мен. Какво мислите, правилно ли постъпих? Длъжна ли съм да им подарявам апартамент?
