С мъжа ми имаме собствен бизнес, синът ни е на десет години, за съжаление, той не се движи самостоятелно, само с инвалидна количка. Коля е удивително развито момче, а лекарите дават шанс за оздравяване, той се нуждае от постоянни грижи, но аз и съпругът ми работим и не винаги можем да бъдем до него. Ето защо решихме да наемем бавачка за сина си, повече от месец търсихме подходящ кандидат, но никой не ни устройваше.
Живеехме в достатъчност, двуетажната къща винаги поддържахме чиста и търсехме човек, който да помага не само със сина, но и да се грижи за дома. Затова за известно време помолихме наша роднина да гледа Мико, докато ние сме на работа, но жената не можеше да работи дълго време. Един ден, като се връщахме от работа, видяхме на спирката до къщата възрастна жена. На улицата беше виело, а бедната жена седеше на студа и трепереше.
Мъжът предложи да спре и да вземе непознатата, аз любезно се съгласих. Излязохме от колата и видяхме сълзите в очите на жената. — Добър ден. Последният автобус вече е тръгнал, напразно стоите тук, само се замръзвате“, каза мъжът. „Синко, не чакам автобус, просто няма къде да отида… Дъщеря ми ме изгони от къщи, а по-големият ми син замина на работа, съпругата му не ме обича и дори не иска да ме вижда.
Вече не чакам нищо, просто седя и мисля, с какво заслужих такова отношение от децата си. С мъжа ми се погледнахме и мълчаливо решихме, че ще вземем непознатата жена у нас, тя защо ли от пръв поглед ни вдъхна доверие. — Знаете ли, ви вече сте се дочакали — каним ви у нас, имаме много място в къщата и точно търсим бавачка за сина ни, той е в инвалидна количка, има нужда от грижи, а и ще ни помагате по къщата — казах аз.
Баба ни погледна с добър поглед и се представи като Нина Петровна. По пътя към къщата баба Нина разказа, че сама е отгледала две деца и ги е изправила на крака. По-голямата й дъщеря се омъжила рано и й родила три внука, съпругът й никога не обичал свекървата си и винаги се карал с жена си заради нея. Синът на баба Нина си намерил жена, която веднага станала глава на семейството, тя не обичала майката на съпруга си и не му позволявала да общува с нея.
Последната година за пенсионерката беше трудна, защото се премести при дъщеря си, а съпругът й обиждаше жена си, гледаше я накриво и й казваше, че тя само ги изяжда. Днес сутринта баба Нина не издържа, когато дъщеря й и зетят й се нахвърлиха
Нашият Коля веднага се разбираше с баба Нина, тя някога е работила като учителка по математика, затова знаеше как да се отнася с децата. Отделихме й просторна стая и всеки месец й плащахме заплата за грижите за сина ни и домакинската работа. Баба Нина за година стана пълноценен член на нашето семейство; Николай я наричаше баба, ходеха заедно на разходка, тя го водеше на кръжоци.
Бяхме приятно изненадани, когато синът ни се изправи на крака, и всичко това благодарение на баба Нина, която се занимаваше с него всеки ден, мотивираше го. От първата ни среща минаха две години; децата на баба Нина няколко пъти идваха при нас, извиняваха се на майка ми. Тя им прости, но не искаше да се връща, казваше, че сега нейното семейство сме ние.
