Сашко дойде от работа и видя, че жена му Рита пак се занимава в кухнята. Тя стоеше до печката, а в целия апартамент се носеше аромат на котлети в сос. Сутринта, когато Сашко тръгна на работа, Рита отново стоеше в кухнята и миеше съдовете, които й бяха оставили свекърите. Сашко гледаше изтощената си съпруга, която много обичаше, и му беше толкова жалко за нея. Наскоро майката на Сашко отново се скара на Рита за някаква глупава причина. Но съпругата му търпеше всичко, защото Сашко я беше помолил.
Те не могат да се изнесат от дома на родителите му. Сашко просто не си представяше как би било да живее далеч от майка си. И му беше много неприятно, когато любимата му майка и любимата му жена се караха.
Сашко седна на масата, взе ръцете на Рита, погледна я в очите: -Любима, потърпи още малко. Само те моля, не се карай с майка ми. -Мислех, че ще кажеш, че се местим. Но това вече никога няма да стане, – каза Рита и избяга в банята. Това беше единственото място, където можеше да плаче. От работа се върнаха родителите на Сашко. Когато всички седнаха на масата, майката на Сашко започна:
– Хайде, покажи ни какво си приготвила този път. Може да ни изненадаш с нещо интересно. – На Рита винаги всичко й се получава много вкусно, – отговори бащата на Сашко. – А ти мълчи, сега ще започне истинска критика, – отговори майката.
Сашко гледаше как Рита с уплашени очи и треперещи ръце наливала супа на свекървата си. Баща винаги подкрепяше Рита, а майка можеше по всеки повод да я унижи или да я накара да се страхува. Явно й харесваше.
Но така не можеше да продължава, Сашко стана и заяви: -Мамо, татко, много ви обичам, но и Рита също много обичам, колкото и да не харесва на майка. Реших, че ще се преместим, иначе майка окончателно ще разруши отношенията ни. -Как ще се преместите, Сашко, какво говориш! — Започна да се разстройва майката, но баща й я успокои и каза, че това е правилното решение. Младите трябва да живеят отделно.
