Излязох от кабинета на гинеколога щастлива, защото съм бременна. На четиридесет години ще стана майка, за мен това е прекрасна новина. Дъщеря ми е на седемнадесет, скоро ще стане пълнолетна и ще се махне от мен. Последните времена не се разбираме добре. Арина иска да бъде свободна, а аз постоянно я наглеждам.
Не мога да си представя в какво щеше да се забърка, ако не я направлявах в живота. Минавайки покрай магазините, реших да вляза и да погледна детски дрехи. Вече си представях как ще държа бебето в ръцете си. Исках да му дам всички богатства на този свят. Когато влязох в апартамента, на прага видях мъжки маратонки. От спалнята се чуваше шум.
– Арина. – извиках аз. След минута от стаята излезе разрошен младеж. Той без срам поздрави и излезе от апартамента. Исках да разбера кой е, затова отидох в стаята на Арина. – Можеш ли да ми обясниш кой беше той? – попитах аз.
– Олег. Между нас е сериозно. Не говори с мен. Ще започнеш да ми четеш нотации и ще ме слушаш до сутринта. Замислих се за живота си. Дъщеря ми е от съученик. По време на среща на випускниците много пихме. Той не ми обеща нищо. Омъжен мъж, който не смяташе да напусне жена си. Реших, че няма да му кажа нищо и ще отгледам детето сама.
Бащата на бъдещото дете също не живее с нас. С него също се случи случайно. Сутринта чух, че дъщеря ми е в тоалетната. Точно тогава и аз отивах там. Разбрах, че и тя е бременна. Влязла в стаята й, казах, че знам всичко. Тя се разплака и дотича при мен. – Мамо, само на никого не казвай. Олег ще го затворят, аз не съм пълнолетна.
И на него не казах нищо. След седмица отива в армията, не искам да му развалям нервите. – Нищо, сами ще отгледаме детето. Аз също чакам дете. Всичко ще бъде добре, само не плачи. Прегърнах дъщеря си. Тя ме целуна. Беше понапълняла, но не искаше да каже на бащата на детето.
