Погледнал през прозореца, Стас веднага изтича на улицата. Той обичаше да скача по локвите и затова бързаше да изпревари слънцето, което можеше да изсуши забавлението му. Пръски се разпръскваха на всички страни, а момчето се радваше още повече. Всичко това наблюдала Лена, надничайки през прозора на къщата. Колко малко е нужно на децата, за да бъдат щастливи. За своя Стасик тя беше готова на всичко, само за да се усмихва момчето… Олена беше изгонила мъжа си, който се подиграваше с нея и с двугодишния Стасик, затова отглеждаше сина си сама. Бившият й мъж беше алкохолик, който освен това не работеше никъде, а Стасик много се страхуваше от него. Така той живееше нелошо – свекървата им изпращаше пари от Испания. Елена първоначално се надяваше, че всичко ще бъде наред, че мъжът й скоро ще си намери работа, и го подкрепяше по всякакъв начин, мислейки, че всички тези трудности са временни… Романтична вечеря
Но скоро тя разбра всичко: приятелите, алкохолът, купоните не спряха, дори когато имаше добри възможности за работа, а той просто пренебрегваше това, избирайки забавленията… На пазара Елена продаваше цветя до късна есен, въпреки че майка й изпращаше пари от чужбина. И ето, един ден, в неделя сутринта, към тях с сина им на пазара се приближи една жена с странен въпрос: — Добро утро, госпожице. Свободна ли сте в събота? — Добро утро. Защо питате? Познаваме ли се? — учудено попита Елена, защото наистина можеше да не познае някой от познатите си. — Не, не. Извинете, не се познаваме, — каза жената с тревожен и тъжен глас.
И тя се почувства неудобно пред непознатия човек, че тя така просто влезе в разговор с нея. Беше видно, че тя всеки момент ще заплаче. — Извинете ме, просто вече не знам на кого и какво да кажа от безизходицата. — Разбирате ли, тази събота синът ми трябва да празнува сватбата си. Но преди 3 дни годеницата му избяга и се върна при бившия си, сякаш любовта им се е върнала — така каза тя… А ние вече поканихме всички, всичко е готово за посрещането на гостите. Синът ми изобщо не е на себе си. Какъв срам за цялото село. Не знам как да ви помоля. Но разберете ме: като майка искам най-доброто за сина си. — Ще бъдете ли няколко дни булка на сина ми, поне за деня на сватбата? А после веднага ще се разведете. Никой няма да разбере нищо, защото още не са виждали булката на сина ми. Те се запознаха неотдавна, преди около 2-2,5 месеца. Беше видно, че на жената й е много трудно да каже тези думи, както и да вземе такова решение. Семейни пътувания Съветване за брака
А Лена беше просто шокирана от всичко, което чу, и за миг просто замръзна в една поза. Но след като помисли малко и се окопи от изненадата, тя се съгласи. Много й стана жалко за тази жена, която набра смелост да помоли за такова нещо заради сина си. И момчето, което беше изоставено в деня на сватбата, също й стана жалко. — Много ти благодаря, момиче. Ти си така добра и съчувствена. Не просто така се приближих именно към теб. Вече 3 дни ходя тук и гледам теб, моя скъпа, и твоя син, но едва днес се реших да се приближа. Разбрах, че отглеждаш малкия сама, защото…
Давай вече да отидем да вземем роклята на булката и сина й? — вече по-уверено каза Лариса Николаевна. … Сватбата се празнуваше в цялото село. Младоженците гушеха се като влюбени гълъби, а гостите не можеха да се нагледат на булката. Но никой дори не подозираше за какво толкова мило разговаряха младите, които междувременно научаваха елементарни неща един за друг, започвайки от датата на раждането си. Сигурно водещият щеше да ги пита за запознанството им и за различните им предпочитания, затова трябваше да бъдат подготвени за всякакви въпроси от този род. А срещу младоженците седеше синът на Олена, Стас. Той гледаше своята весела и така щастлива майка и нейния красив младоженец, който винаги й разказваше нещо и я разсмиваше. Сватбата мина по-добре от очакваното.
Вси гости се разошли по домовете си. Елена се чувстваше толкова добре тук, сякаш сред близки хора, помагайки да се събират от масата. — Толкова съм ти благодарна, моето момиче. — и тя нежно прегърна новоизлюпената си снаха. — Почини си със Стасик, а сутринта ще ви закараме до дома. А разделите се, когато сама пожелаеш… — За какъв развод става дума, мамо? Току-що имахме сватба — прекъсна я синът на Лариса Микодаевна, Андрей. — Аз, разбира се, бях против цялата тази идея. Но сега съм искрено благодарен. Елена, много бих искал да ни дадеш шанс.
Защото чувствам, че намерих в теб сродна душа — своя съпруга и най-добрия син. — Да, сигурно си струва да рискуваме. А Стасик се приближи до майка си и мъжа, който много му хареса, и ги прегърна силно. Така стояха тримата
