Кучето, което досега беше спокойно и почти гордо в мълчанието си, започна да диша тежко. Коремът му се движеше на тласъци, очите му останаха отворени — но вече не фокусираха.
— Борко? — прошепна Димитър и го докосна по врата.
Пулсът под пръстите му беше бърз, накъсан. Неравномерен.
Не, не сега. Моля те. Почти стигнахме…
— Помощ, — обърна се той към стюардесата, — нещо не е наред с него. Не диша добре.
Екипажът реагира мигновено. Една стюардеса изтича към пилотската кабина, другата донесе кислородна маска. Един от пътниците — лекар, както се оказа — предложи да помогне.
Самолетът кацна по-рано от графика. Още преди пътниците да слязат, на пистата вече чакаше ветеринарен екип от летищната клиника.
Борис беше изнесен на носилка, с включена инфузия и маска. Димитър вървеше до него, с ръка върху гърба му.
— Той ще се оправи, нали? — попита, без да се срамува от гласа си, който трепереше.
Ветеринарят го погледна внимателно:
— Ще направим всичко. Но сърцето му е слабо. Ако мине тази нощ, ще има шанс.
Цяла нощ Димитър не мръдна от клиниката. Седеше на стола до стъкления бокс, в който Борис лежеше с подгънати лапи и трепкащ корем. Очите му бяха отворени, но замъглени.
Димитър държеше края на повода. Все едно, ако го пусне, ще изгуби всичко.
На сутринта, някъде след пет, Борис премести глава. Бавно.
Погледна го. Бавно помаха с опашка.
Един-единствен път. Но достатъчно.
— Ти си тук, нали? — прошепна Димитър. — И ще останеш.
Изписаха ги след три дни. С ясни указания: никакви полети, никакъв стрес. Топлина. Храна. Покой.
Новото им жилище беше малко — гарсониера в покрайнините на града. Но имаше светъл ъгъл до прозореца, където Борис обичаше да лежи по обед.
Димитър си намери дистанционна работа. Не излизаше много. Само на кратки разходки — заедно.
Всяка вечер, преди да угаси лампата, сядаше на пода до леглото на Борис. Гали го зад ухото, гледаше го право в очите и казваше тихо:
— Ти спаси мен. Аз спасих теб. От тук нататък — само заедно. Докрай.
А Борис затваряше очи спокойно.
Не от умора. А от сигурност.
Защото вече знаеше:
никой и никога няма да го остави.
